Право на работа в друга държава членка се гарантира чрез премахване на изискванията за разрешение за работа. Повече можете да намерите в статията. Благодарение на това работникът може да полага труд без да е нужно да минава през сложна бюрократична процедура по получаване на разрешение за работа или достъп до пазара на труда в съответната държава. Това право реално е основата на трудовата мобилност в рамките на ЕС.
Трудовата мобилност в ЕС може да се раздели на две основни категории – дългосрочна и краткосрочна. Това разделение може да бъде направено, за да се обособят отделните права, които имат гражданите на ЕС при право на работа в друга държава. Така например за дългосрочната мобилност е много важно да се гарантира правото на труд (т.е. правото да бъдеш нает) на територията на друга държава членка без за това да има ограничения в националното законодателство, които да дискриминират по национален признак работниците и търсещите работа лица. От друга страна, при краткосрочната мобилност е важно правото да се предоставят услуги на територията на друга държава членка, като за това могат да бъдат командировани работници от страна на този, който желае да осъществи това.
Дългосрочна мобилност на работната сила е налице, когато някой премести своето пребиваване в държава, на която не е гражданин, в продължение на най-малко една година, за да започне работа или да търси работа в нея. Тази концепция за дългосрочна мобилност трябва да се разграничава от юридическия термин „постоянно пребиваване“, което означава правото да се пребивава постоянно в друга държава след като са изминали поне пет години от установяването в нея.
Краткосрочната мобилност се осъществява когато лицето няма желание по-трайно да се установява в друга държава членка или както се посочва в някои от законодателните актове – „да пренася кръга на жизнените си интереси“ в друга държава. Това обикновено се извършва чрез създадените механизми на командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги. Командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги обикновено е налице когато отделен работник, който обичайно работи в една държава-членка, се изпраща в друга държава-членка от своя работодател, за да извърши определена работа там за ограничен период от време и в последствие да се завърне в страната си на пребиваване. Краткосрочната мобилност може да включва и самонаети лица, обикновено упражняващи дейност като самостоятелно заето лице в една държава-членка, които отиват да упражняват подобна дейност в друга държава-членка за определен период. В този случай тези лица от свое име и за своя сметка извършват услуги на територията на друга държава членка.
Между двете категории може да бъде посочено и една специална група лица, които в европейското законодателство се наричат погранични работници. Тези лица обикновено пребивава в една държава членка, но работят като наети или самостоятелно заети в друга държава и за тази цел се движи редовно през границите. При тях основните права за свободно движение на хора, капитали и предоставяне на услуги в рамките на единния пазар на ЕС са особено важни и проявяват най-пълно своята роля.