Обикновено въпросът, който има най-голямо значение в практиката при командироване в страната е установяването на дължимия размер на т.н. дневни командировъчни пари. Важно е да се отбележи, че командироването се осъществява в календарни дни, поради което работникът или служителят има право на дневни командировъчни пари за всички дни от ангажимента му извън града, в който пребивава.
Кога се дават дневни командировъчни пари?
Целта на тези дневни командировъчни пари е да се обезщети работникът или служителят за неудобствата, които му се създават поради извършването на работа извън населеното място, където обичайно живее. В тази връзка дневните пари са предназначени основно за храна през деня и компенсиране на работника или служителя за това, че не може да се храни в дома си или в местата, където обичайно извършва това.
Какъв е размерът на командировъчните?
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НКС предвижда, че на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни командировъчни пари в размер 20 лева за всеки ден от командировката. В случай, че командироването се осъществява за един ден, т. е. без нощуване в друго населено място, но командирования изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време там където е командирован, работодателят е длъжен да изплати дневни пари в размер 50 на сто от установения размер, т.е. 10 лева (чл. 19, ал. 2 от НКС).
На база на горното следва да се има предвид, че дневни командировъчни пари се дължат за всеки ден от командироването, включително и за дните на пътуването, дори и в тези дни да не се извършва работа. Така например ако имаме случай на командироване, чиято продължителност е три календарни дни, но само във втория се извършва реално дейността, а през другите два се пътува от и до съответното населено място, се дължат дневни пари в размер 20 лева за всеки ден от командировката, което включва и първия и третия ден или общо 60 лева за период на командироване от три дни.
При изрично изброени хипотези в чл. 21 на НКС работникът или служителят има право на удвоен размер на командировъчните пари. Общото между хипотезите е, че са свързани с придружаване на делегации от чужди държави, за да може работникът или служителят да осъществява работата си без особени притеснения и евентуално да има възможност да „демонстрира гостоприемство“. Тези случаи са:
- при придружаване на чуждестранни гости;
- при провеждане на международни прояви;
- за отразяване посещението на чуждестранни официални правителствени делегации – журналисти, кореспонденти и други;
- при съвместно изпълнение на обекти и задачи с чуждестранни специалисти.
Следва да се има предвид, че при тези случаи на командированото лице, което е придружител на чуждестранните делегации трябва да се изплатят и еднократно за дребни разходи до 40 лева за времето на придружаването (чл. 21, ал. 2 от НКС).
Дневни командировъчни пари на лицето НЕ се изплащат единствено в изрично изброени в НКС хипотези:
- Първата от тях е уредена в чл. 19, ал. 3 от НКС, като тя визира случай, при който командирования се е завърнал в постоянната си месторабота за доклади, проучвания и други. При тези ситуации командированото лице временно спира дейността си на мястото на командироването, като след извършване на необходимата работа на мястото на постоянната си месторабота отива от ново в населеното място, където е командировано и продължава да извършва дейност там.
- Втората хипотеза е в чл. 23 от НКС, като се определя, че не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство. Тази хипотеза може да бъде разделена на два отделни случая. Първият е когато на мястото на командироването е осигурена целодневна безплатна храна, т.е. на командирования е осигурена закуска, обяд и вечеря за сметка на работодателя му. Поради факта, че дневните пари са предназначени основно за храна през деня, то работодателят няма задължение да покрива два пъти едни и същи потребности на лицето и за това няма задължение да изплаща дневни, когато осигурява и безплатна храна на работника. Вторият случай е когато командироването е в населеното място където фактически живее командированият или неговото семейство, защото се предполага, че тогава лицето ще има възможност без особени затруднения да се храни.
- Последната хипотеза, при която работодателят е освободен от задължението да изплаща дневни командировъчни пари е приета в чл. 24, ал. 2 от НКС. В нея се визира специфична хипотеза, при която командированото лице е заболяло и е постъпи на лечение в болнично заведение. В този случай, се презюмира, че по време на болничния престой на лицето се осигурява храна, съобразно предвидените условия и в размери, определени според здравословното му състояние, поради което няма необходимост работодателят да покрива разходите за храна.
По отношение на случаите, при които командированото лице заболее по време на командироването, следва да се обърне внимание, че командироването не се прекратява с настъпването на това събитие. Ако командированият е заболял, той има право да получава дневни пари за цялото време, през което здравното му състояние не позволява да изпълнява възложената задача или да се завърне в постоянното си място на работа.
Следва да се има предвид, че дневните командировъчни пари имат съществено значение и за облагането на дохода на работника или служителя с данък върху дохода на физическото лице и социалното и здравното осигуряване. С изрични разпоредби в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски е посочено, че в облагаемия доход не се включват дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Ето защо дневните командировъчни пари се включват във ведомостта и се признават за разходи за работодателя за счетоводни цели, но върху тях не се дължат данъци и осигурителни вноски.
Viasat Technology е част от Viasat Group.