При покриване на пътни разходи при командировка е важно командирования да предостави всички документи, които удостоверяват направените разходи.
Защо представянето на документи е важно?
Работодателят няма задължение да покрива пътни разходи, ако лицето не може да представи основание за това. Тези документи имат важно значение за осчетоводяването на разходите от работодателя, поради което при изплащане на пътните пари следва да се съобразява разпоредбата на чл. 32, т. 3, буква „б“ от НКС, съгласно която пътните пари се изплащат срещу представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход, като размера им се определя от командироващия. Следва да се отбележи, че когато командированите имат право на пътуване по намалени тарифи, независимо дали то е използвано, пътните пари им се заплащат по тези тарифи.
Кога НЕ се изплащат пътни разходи при командировка?
В чл. 15 от Наредбата за командироване в страната (НКС) са изрично определени и случаите, при които не се изплащат пътни разходи при командировка. Те са единствено три:
- когато ползват безплатен превоз;
- за отиване до мястото на командироването, когато се намират там на друго основание;
- за връщане в мястото на постоянната работа, когато виновно не се завърнат своевременно след изпълнение на служебната задача.
Ползване на безплатен превоз
Първата хипотеза е често срещана, особено като се има предвид, че в голяма част от случаите командированите работници пътуват със служебен транспорт или такъв, осигурен от работодателя. Както беше посочено и по-горе е възможно също така няколко работника да пътуват в личен автомобил на един от работниците, като в този случай за тези, които пътуват с него, работодателят няма задължение да покрива пътните разходи.
Когато сте на мястото на командироване на друго основание
Втората хипотеза може да обхваща много и различни житейски ситуации, но основното между тях е, че работникът или служителят следва още преди командироването да е в населеното място, където трябва да се извърши работата. Често това са случаи, когато работникът трябва да извърши работа в населено място където живее, ако не живее в населеното място където работи. Например няма логика за едно лице, което живее в гр. Перник, но работи в гр. София, да бъдат покривани командировъчните разходи за отиване до населеното място, в което реално се намира.
При ненавременно завръщане
Третата хипотеза е свързана с обстоятелството, че работникът реално не е изпълнил условията на командировката и си е позволил да се отклони от задълженията си. Следва да се има предвид, че ако едно лице е командировано от гр. София до морски курорт през лятото за изпълнение на определена работа, то е задължено да се завърне веднага след извършването й, като не може да съчетае престоя си там. В случай, че не изпълни това свое задължение работодателят има право да не му заплати пътните разходи, но само за завръщане от населеното място където е командирован.
Работодателят обаче няма основание да не му възстанови разходите за отиване до мястото на командироването. Също така следва да се вземе под внимание, че в случай на неизпълнение на заповедта за командироване, работодателят има основание да наложи дисциплинарно наказание, включително и дисциплинарно уволнение, по реда, предвиден в глава девета, раздел ІІІ на Кодекса на труда.
Ако искате първи да разбирате за новите статии, които публикуваме, абонирайте се за нашия седмичен бюлетин в долната част на тази страница.