На базата на установените основни принципи в учредителните договори е развито и т. нар. вторичното законодателство, което детайлизира и установява механизмите за осъществяването на свободно движение в рамките на ЕС (трудова мобилност). С цел превръщане на Общността в пространство на истинска свобода и мобилност за всички граждани на Европейския съюз, през 1990 r. бяха приети директиви за предоставяне на право на пребиваване на лица, които не са работници: Директива 90/365/ЕИО на Съвета относно правото на пребиваване на заети лица и на самостоятелно заети лица, които са преустановили своята трудова дейност; Директива 90/366/ЕИО на Съвета относно правото на пребиваване на студентите; и Директива 90/364/ЕИО на Съвета относно правото на пребиваване (за гражданина държавите членки, които не се ползват от това право по силата на други разпоредби на Общностното право, и за членове на техните семейства).
С цел да бъдат обединени и унифицирани правата по различните законодателни актове (включително споменатите по-горе) и за да бъде отчетена богатата съдебна практика на Съда на Европейския съюз във връзка със свободното движение на хора, през 2004 г. беше приета нова широкообхватна директива. Това е Директива 2004/38/EО на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки. Нейните разпоредби имат за цел да насърчат гражданите на Съюза да упражняват тяхното право да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, да намалят административните формалности до най-същественото, да осигурят по-добро определение на статута на членовете на семейството и да ограничат обхвата за отказване на влизане или прекратяване на правото на пребиваване. В приложното поле на Директива 2004/38/ЕО членовете на семейството включват: съпруга (от същия пол, както е пояснено от Съда на Европейския съюз в неговото решение по делото Coman, C-673/16); регистрирания партньор, ако законодателството на приемащата държава членка третира регистрираното съжителство като равносилно на брак; преки наследници, които са на възраст под 21 години или които са лица на издръжка, както и такива, които са наследници на съпруга/съпругата или на регистрирания партньор; и преки роднини по възходяща линия на издръжка и тези на съпруга/съпругата или на регистрирания партньор.
Конкретните права относно свободното движение на работници и членовете на техните семейства са предвидени в Регламент (ЕС) № 492/2011. Съответно, всички граждани на Съюза и членовете на техните семейства имат право да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Неактивни граждани на ЕС (т.е. тези, които не полагат труд) имат право да пребивават в друга държава-членка за повече от три месеца, ако разполагат с достатъчно средства и са здравно осигурени. Освен това Директива 2015/54/ ЕС относно мерките за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници, има за цел да гарантира по-ефективно и еднакво прилагане на правото на свободно движение и предвижда специфични правила за него.
Правото на свободно движение на хора и възможността всеки да търси работа и да бъде нает без ограничения в друга държава-членка реално създават един от фундаментите на общия пазар в Европейския съюз. В тази връзка може да се твърди, че това право реално създава условие да се говори, че в рамките на ЕС има единен пазар на труда, в който търсенето и предлагането на работната сила може да се осъществява почти неограничено.
Всички изброени документи имат особено важно отношение към случаите, при които едно лице има желание да се установи за постоянно на територията на държава, която е различна от държавата, на която е гражданин. Следва да се отбележи обаче, че значителна част от хората желаят временно да изпълняват работа на територията на друга държава, без да се установяват трайно в нея. В тази връзка важно значение имат общите права в ЕС за свободно предоставяне на услуги в друга държава членка и специално правилата за командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги.
На 28 юни 2018 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2018/957/ЕС за изменение на Директивата относно командироването на работници. Ревизираната директива има за цел да гарантира, че командированите работници се ползват от същите задължителни правила за възнагражденията като местните работници от приемащата държава-членка. Чрез нея се въвежда концепцията за дългосрочно командироване: работникът ще се счита за командирован дългосрочно след 12 месеца (с възможност за автоматично удължен до 18 месеца на този срок след уведомяване от доставчика на услуги). След този период работникът ще бъде обект на почти всички аспекти на трудовото законодателство на приемащата страна. Преразгледаната директива ще се прилага за работниците в сектора на автомобилния транспорт едва от датата на прилагане на специфичните за сектора правила, които понастоящем се договарят в рамките на специфично законодателство за него (т. нар. Пакет мобилност). Държавите-членки трябва да транспонират директивата в националното си законодателство до 30 юли 2020 г. и не могат да я прилагат преди тази дата.
Освен установяването на правата в законодателството в рамките на ЕС е осъзната и необходимостта от създаване на ефективни механизми за гарантирането им. Поради това на 13 март 2018 г. Европейската комисия представи законодателно предложение за създаване на Европейски орган по труда, натоварен със задачата да гарантира, че правилата на ЕС относно трудова мобилност на работната сила ще бъдат прилагани по справедлив, прост и ефективен начин. Този орган се очаква да подобри и направи по-ефективно сътрудничеството между държавите-членки по въпросите на пазара на труда, включително управлението на спорове относно трудовата мобилност, произтичащи от различията между системите на пазара на труда във всяка една от тях.